Сливен, до 1945 година Сливенъ, е град в Югоизточна България, разположен в близост до Ямбол и Нова Загора. Той е осмият по големина в страната и е административен център на Община Сливен и Област Сливен. Най голямото пристанище в България — това в Бургас — отстои на сто и два километра в източна посока от града. Сливен е известен като Града на стоте войводи, свързани с хайдушкото движение. Името му е свързано смислово със сливането на трите реки — р. Асеновска, р. Новоселска и р. Манастирска на територията на града. Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове наСливенската планина, с която започва Източна Стара планина. Границите на Сливенската планина се определят от прохода „Вратник“ и Сливенския проход. За нея са характерни стръмни и скалисти склонове и дълбоки нарези от притоците на Тунджа и Луда Камчия. Първенец е връх Българкас височина 1181 м. Върху скален масив северно от града е разположен природният парк „Сините камъни“, който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от Сливенския Балкан, известен под иметоКарандила. Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения,Манастирските възвишения и Сакар на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенското поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806–1812 и 1828–1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира „Долината на прасковите“, чиито огромни плодови масиви претърпяха обновление през първото десетилетие на новия век. Сливен отстои на 280 км източно от столицата София, на 180 км североизточно от Пловдив, на 100 км от Бургас— най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границите с Република Гърция и Република Турция. Предвижда се през Сливен да преминава трасето на Паневропейски транспортен коридор 8.